Най-общо видовете висши образователни институции в Америка са четири вида: public universities, private universities, liberal arts colleges and community colleges - в груб превод: държавни университети, частни университети, колежи по либерални изкуства и обществени колежи. На практика няма почти никаква разлика между университет и колеж (единствено последната категория - обществените колежи - са с по-специален статут, понеже са двугодишни: при завършване се придобива "Associate's degree" и най-често студентите, които се дипломират в тях, продължават като трансферни учащи в трети курс в четиригодишни институции за придобиване на бакалавър). Но нека разгледаме всяка категория поотделно.

Публични университети
Финансирането е държавно, но поради огромната площ на страната всъщност този вид ВУЗ-ове са ресор на щата, в който се намират, поради което по-често се наричат "state universities". Всеки щат има поне по един щатски университет, носещ неговото име, а в най-големите щати броят им достига до трийсет. Най-голямата констелация от такъв тип не само в Америка, а в целия свят, е SUNY - the State University of New York, обхващаща общо 64 висши учебни заведения (не само университети, но и обществени колежи), и близо половин милион новопостъпващи студенти всяка година. Лично на мен ми прави впечатление, че този тип университети е сред най-посещаваните от българските студенти, понеже е значително по-евтин от частните, но и тук има уловка: щатските университети таксуват не-жители на щата по-скъпо от жителите му, а международните студенти - още по-скъпо. Според Върховния съд на САЩ това е така, защото в този случай университетите се явяват пазарни посредници, търгуващи с услуга, и не накърняват така тачените от американците изконни човешки права, като диференцират цените си. Лоша шега може да изиграе и фактът, че този вид университети много рядко (ако въобще) предлагат стипендии на международни студенти.

Частни университети
Водят се на самоиздръжка, макар в действителност повечето от тях да имат право на субсидии от държавни фондове, а понякога и на дял от събраните от държавата данъци. За разлика от често не твърде добрата слава, с която се ползват частните институции в България, някои американските частни университети са сред най-реномираните в света. Знаете - "Бръшляновата лига" - първопроходниците в американската академия, 8-те Големи (всичките осем се водят "колежи" и се намират в Североизточна Америка): Harvard, Yale, Darmouth, Brown, UPenn, Columbia, Cornell, Princeton. "Лигата на бръшляна" идва от спортните коментатори през 30-те години на миналия век и илюстрира лютата борба за надмощие в американския футбол помежду им. Да, те са мечтата на всеки български студент и да, парадоксално е, но са най-достъпни за скромните ни финансови възможности, защото поради големината си и бездънните дарения на алумните си могат да си позволят да дават пълни стипендии на чужденци. Но не всички от изброените, само някои. А и нека споделя личния си опит: във време на тежка финансова криза дори тези институции потреперват и първото перо в бюджета си, към което посягат с ножицата, са именно стипендиите за новопостъпилите международни студенти. Редица големи частни университети през последните години, известни с пословичната си щедрост към интернационалните си кандидат-студенти, изненадващо обявиха, че прекратяват политиката си на "need-blind admission". Т.е. ако преди това, дали имате нужните финансови средства да платите таксите им, не е играело роля при избора, да ви приемат, или не, то сега вече играе, и колкото повече не можете да платите, толкова повече се смалява шансът Ви да бъдете приет. Има и друга тенденция, която субективно забелязвам - ако допреди десетина години български студент в американските университети е бил по-рядък от бяла лястовица, познат от Бръшляновата лига преди известно време сподели с мен, че в момента сме втората по големина чуждестранна популация в тези най-престижни ВУЗ-ове след китайците. Не е лъжа - едни от най-добрите сме в света по математика, физика, програмиране. Сега се замислете - всички тези родни шампиони поглеждат и към Лигата на бръшляна и най-вероятно ще бъдат приети от нея. Така че моят съвет е - опитайте там, нищо не пречи, но запомнете, че това далеч не са единствените университети в САЩ, а може и да се окаже, че дори не са това, което търсите, но повече за това - в следващата статия.

Колежи по либерални изкуства
Могат да са както публични, така и частни, но по правило умишлено са по-малки по размер и приемат по-малко студенти. Това се прави с цел, да се подпомогне диалогът между студенти и професори. Именно тази разлика между този и останалите видове ВУЗ-ове имах предвид, като казах, че Бръшляновата лига може да не е това, което искате - там броят на студентите в един курс може да надхвърли 600 и професорът никога да не научи името Ви, а в тези колежи рядко студентите в един курс надхвърлят петдесет. Тъй като уча в именно такъв колеж, мога да кажа, че отначало това ме изненада неприятно - "класовете", както се наричат тук, бяха по-малки дори от класа ми в гимназията в София. С течение на времето си дадох сметка, че освен минуса на скуката и чувството, че посещавам гимназия, вместо университет, има и много преимущества - всички професори знаят името ми (дали могат да го произнесат, е друг въпрос, но поне опитват:) ), обръщат ми персонално внимание, а с някои дори сме приятели в социалните мрежи и понякога неформално излизаме на кафе. Иначе тези колежи в сърцевината си опитват да предлагат обучение, основано на седемте либерални изкуства - стълбовете на средновековното образование: граматика, реторика, логика и геометрия, аритметика, музика и астрономия. Разбира се, насоките в обучението са съобразени с днешното търсене на пазара на труда, но като цяло освен качествен работен персонал тези институции се стараят да създадат от студентите си и креативни, съвестни, начетени индивиди с етична, морална и социална отговорност към околните. Професорите в тях често са анти-конформисти, които виждат недостатъци както в собствените си институции, така и в останалите три вида, и не се страхуват да ги изтъкнат. Опитът ми показва, че поне в моя колеж главните им опасения са свързани със следващата категория ВУЗ-ове:

Обществените колежи (CC)
Най-често са на държавна издръжка и се наричат "обществени", защото привличат най-вече местни студенти от локалното си общество. Както споменах по-горе, траят две години и дават "Associate's degree", след което повечето студенти се прехвърлят в редовни университети. Личните ми наблюдения сочат, че много американци ги подценяват несправедливо и прибягват до тях само в краен случай, но всъщност те са жизненоважен пристан за по-бедната част от населението, която не може да си позволи високите такси на останалите видове университети. Така, много младежи предпочитат да ги посещават, докато работят успоредно със следването и така спестяват пари за оставащите им две години в някой редовен колеж. Големи са и могат да бъдат разпръснати на факултети в различни части на градовете, и както се досещате, са най-евтината опция за образование - таксите за обучение рядко надхвърлят $3000 на семестър. Проблемът на моите професори с тези институции е "материализацията" им - според тях CC's са на път да жертват всичко, за което се борят либералните колежи - вместо да наблягат на либералните науки като философия и литература, те закриват тези специалности, за да предлагат автомеханика, курсове за водопроводчици и т.н. Тук не са свикнали да виждат колежи с изцяло професионални специалности, а за българите, които от близо век имаме опит с разликата между професионална и езикова гимназия например, това не е никак учудващо - просто ще изберем това, което търсим.

Изборът, къде да следвате, е един от най-важните в живота Ви и затова изисква да бъде направен в условия на максимална осведоменост. С тази поредица статии за структурата на образованието в САЩ ще опитам да Ви я дам, а Вие не спирайте да търсите още и още информация!

Автор: Жасмина Тачева