|
Написано от Joro Stilianov
|
|
Страница 1 от 5
Да кажем че с падането на визите ни за западна Европа хиляди млади и не толкова млади българи решиха да се възползват от възможността да продължат образованието си в западни учебни заведения. Младите и не толкова младите се сблъскаха с огромния избор от страни, университети, колежчета Hogeschoolen, Hochschulen и какви ли още не форми на обучение в Европа. Търсачите на знания бяха изправени пред "Тиранията на Избора”: Къде да уча ? В коя страна? Какво да уча каква специалност и така нататъка.
Доста от студентите които познавам са стигнали до западното си учебно заведение през фирми посредници или лица които представят някакво такова. Други чули, че някой техен познат учел еди къде си, та и у тях се зародило силното желание и те на свой ред минали по същия път повтаряйки същите грешки. Честно казано българите сме доста неориентирани по този въпрос и като няма на какво да разчитаме най-често се доверяваме на комерсиални организации. Бавно, но сигурно доста фирми и "еднолични” посредници се ориентираха към тази объркана от големия си избор група.Някои даже се самонабедиха за експерти в областта на образованието на запад. Тази статия разглежда практиките в този вид бизнес, неговите източници на печалба и клиентела.
До преди години фирмите, които извършваха посреднически услуги се брояха на пръсти, поради простата причина, че нямаше търсене. С падането на визите пейзажа коренно се смени. Българите хукнаха да се образоват на запад и кой където му падне или по съвет на веща фирма или такова лице – разбирай махленски слухове. Фирми, фирмички, посредници и леля Гинка на Евлоги майка му изведнъж станаха представители на университети, колежи и какво ли още не. Но на какво се дължеше това...
|