Здравейте,
Казвам се Ирина, в момента сам на 33 години, родена съм и съм отраснала в София. През 1998 емигрирах в Холандия или по точно в Амстердам. Тогава бях трета година студентка международни укономически отношения в УНСС, но бях шокирана от корупцията на някои преподаватели (дори ми се наложи да си купя изпит), което естествено е показно за качеството на образователната система тогава.

По принцип аз дойдох на ваканция в Холандия. Изборът да уча в Холандия беше логично решение след като реших да остана да живея в страната на лалетата.

За разлика от сега, през 1998 България не беше част от Европейската Общност, разрешение да се пътува извън граница се получаваше много трудно. Аз имах временна виза за престой, която в последствие след като бях приета да уча, беше удължена в студентска виза. Така че моят избор тогава беше или да използвам тази възможност и да остана да уча в Холандия или да се върна в България без да имам сигурността, че ще ми позволят да излеза отново извън страната.

Аз съм учила Клинична Психология в Erasmus University Rotterdam и сега правя доктурантура (PhD student) в Erasmus MC Rotterdam, което е академичната болница на Erasmus University.
Избрах да уча в Erasmus University, защтото тогава точно бяха отворили нова паралека с така нареченото проблемно насочено образование (Problem-Based Education). Предимството на това образование е, че се работи в малки групи със състуденти и се обсъждат заедно учебните теми. Този начин на учене е много по лесен за чужденци които трябва да усвоят материала на току що научен Холандски език. Освен това тази система позволява по-активен контак със доценти и състуденти, което прави образованието по-лесно, а също така и по-приятно.

Какво точно учиш ? Какво те накара да избереш точно тази специалност ?

Избрах да уча психология, заради моят интерес в това как хората мислят, чустват, правят избори в живота и тяхното поведение. От тази преспектива погледнато, човешката психология е база за всичко останало. Патологията на човешката психика или клиничната психология, която по-късно специлизирах, дава още повече дълбочина на тази тема. В един момент разбираш че границата между болна и здрава психика понякога е доста тънка. Всяка здрава психика в по-трудна житейска ситуация може да заболее