Нека първо да се запознаем. Разкажи ни малко повече за теб. Да започнем с това как се казваш, на колко си години и от къде си, какво си правил до сега ?

Здравейте,
Казвам се Владимир Личев, роден съм в град Кърджали, и от 25 години се наслаждавам на света. През 2001 завърших математическа гимназия в град Кърджали, след което кандидатствах право, но в крайна сметка ме приеха история. Нямах дребни в мен да си платя за право 2002 имах възможността да уча един семестър в Германия като еразмус-студент. Там в потока от лекции имах възможността да посещавам лекции по психология, оттам се и запалих по психологията!

Глаголът “избра“ не е много подходящ в моята ситуация, защото имах възможността да прекарам един семестър на запад като бг-студент и подобно на много други установих, че там има оптимални психосоциални условия за едно адекватно личностно развитие. Тоест човек може да се развива самостоятелно и свободно без да се сблъсква на всеки 5 минути с тривиални проблеми познати от българското ежедневие!

Както вече смоменах аз прекарах една година като еразмус-студент в Германия и за тази година успях чудесно да се адаптирам там. Най-много ми хареса дисциплината и организацията. Кампусът (обобщено за Университет, Общежитие, Стол, Библиотека и т.н.) беше много добре структуриран. Хората бяха много общителни и отзивчиви! Освен това отсъствието на семестриални такси дадоха импулс за вземането на моето решение. Тоест в Германия няма семестриални такси !

Университетът Мартин-Лутер се слави със своите катедри за социални науки.

Специалността която съм си избрал е психология. Харесва ми защото е социална наука, която си помага с математически методи и защото се занимава с разбирането и обясняването на човешкото поведение. За нея се казва, че има кратка история и дълго минало!

Харесва ми ангажираността на доцентите и комуникацията с тях. Харесва ми приложно ориентираното преподаване. Харесва ми, че в основата на западното образование е заложено успешното разбиране и усвояване на материята, а не първичната цел придобоване на степен както е у нас.

Както вече споменах аз съм бил студент и в България, и може би затова мога да си позволя сравнения между двете образователни системи. Всеки от нас е гледал рекламно туристическо клипче на република България, те винаги почват с думите планини, реки, морета, рози etc. Тоест акцентира се върху природни ресурси, а не човешки. Най-ценният ресурс на една държава са нейните хора, и докато не го разберем никога няма да имаме добре развита икономическа и социална държава. За сравнение между двете образования и дума не може да става, с което не искам да кажа, че в България няма добри учени и специалисти, а че тези трябва да преодолеят много-повече трудности докато станат такива.